Елда, културата добила полулярност

familex_news

Има данни, че елда се е отглеждала преди 6000 г. в Югоизточна Азия. Произходът на културата се свързва с земите на Алтай, а около 7-8 век от териториите на днешна Румъния елдата навлиза и се разпространява в Русия. В Европа зрънцата стигат доста по-късно – между 15-18 век. В Индия наричат елдата "черен ориз", а в другите страни е известна като "черна пшеница". В Гърция и Италия названието й е “турско зърно”, а във Франция, Испания и Португалия я познават като “сарацинско” или “арабско зърно”. В други славянски страни наричат елдата гръцко зърно, защото с отглеждането й преди столетия са се занимавали по-компетентните гръцки монаси в манастирите по населените със славянски народи територии. Латинското название на елдата (Fagopyrum) идва от факта, зрънцата й наподобява букова ядка, поради което често е наричана букова пшеница.

Наричат елдата "зрънце за милиони", не само защото е богата на витамини и минерали, а защото е подходяща храна за всички възрастови групи, носи много ползи на организма, като е подходяща и за активно спортуващите и тези от нас, които са на диета.

В сравнение с картофите и останалите зърнени култури, елдата е най-бедна на въглехидрати, което я прави отлична храна от диабетици, както и за онези, които страдат от затлъстяване и наднормено тегло. Кашата от елда се препоръчва при сърдечно-съдови заболявания и заболявания на черния дроб. Полезните вещества на гречка спомагат извеждането на холестерола от кръвта, както и на йоните на тежки метали. Тя е препоръчителна храна при и срещу разширени вени и хемороиди.

Как да консумираме:
– сварена за закуска с масло, мед и сирене или с плодове
– сварена и охладена в салати;
– в супи вместо фиде или ориз;
– за кълнове;
– сварена и после сготвена със зеленчуци и зехтин;
– смляна на брашно за хляб, палачинки, курабийки и бисквити;
– в комбинация с други брашна, например 1:3 елда и спелта (пшеница);

Разгледайте нашия КАТАЛОГ!